Описание
Никой не може да каже конкретно от кога е започнала традицията за носене на червен конец, но вярването, че предпазва от уроки се е запазило и до наши дни.
В миналото червен конец се е връзвал на онези, които са слаби и уязвими, нежни и много красиви. Това са бебетата, булките, хубавите девойки и родилките.
В традиционната българска култура, червен конец се връзвал обезателно на Игнажден. Тогава започват мръсните дни. Това са дните меджу Игнажден и Йордановден, вярвало се, че тогава водата не е кръстена и всякакви сили са се движили, непрекъснато е имало някаква опасност. За да се защитят хората, на които им се налагало да излизат от домовете си след стъмване, слагали червено конче, на което се е слагало чесън, синьо мънисто, за да се подсили лечебната сила на конеца. Традицията повелявала, това конче да се носи, докато не се разруши само, т.е не бива да се маха самоцелно.
В народното поверие няма точни указания как да се връзва кончето, но от съществено значение има кой го връзва. Това трябва да е най-старата жена в къщата. Съществено е също и разделението по полове. Дясното е символ на мъжкото начало, докато за жените се слага на лявата ръка.
Ако вярвате, че червения конец би могъл да ви предпази от уроки, то вържете си един, ако пък не вярвате просто си помислете, че ако не ви помогне, то със сигурност няма да ви навреди.
